Цените отново започват да изпреварват заплатите в развитите държави

След кратък период на възстановяване домакинствата в редица развити икономики отново усещат натиска на инфлацията.

„Войната разклаща веригите за доставки и ще тласне цените още по-нагоре, дори ако протокът бъде отворен още утре“, казва главният икономист на KPMG US Даян Суонк пред Financial Times.

Натискът върху потребителите във Великобритания, САЩ и други държави идва на фона на рязкото поскъпване на горивата и самолетните билети след затварянето на Ормузкия проток.

Инфлацията в САЩ достигна 3,8% на годишна база през април, докато средното почасово възнаграждение е нараснало с 3,6% за същия период. Това означава, че за първи път от две години цените се покачват по-бързо от доходите.

В еврозоната скокът в цените на енергията представлява ново изпитание за домакинствата, които едва наскоро успяха да наваксат загубите след инфлационната вълна от 2022 г.

Клаус Вистесен от консултантската компания Pantheon Macroeconomics очаква ръстът на реалните заплати в еврозоната през 2026 г. да остане близо до нулата. По думите му в страни като Франция той може вече да е „дълбоко отрицателен“, тъй като държавата няма достатъчно фискално пространство, за да защити потребителите.

Натискът върху работещите създава два различни проблема за политиците. Първият е рискът домакинствата да ограничат разходите си, което допълнително да удари икономическия растеж и да принуди компаниите да съкращават работни места заради отслабващо търсене.

Главният икономист за САЩ в JPMorgan Майкъл Фероли смята, че свиването на реалните доходи е „изцяло свързано с конфликта в Близкия изток“.

По думите му, ако Ормузкият проток бъде отворен и цените на енергията започнат да се понижават, реалните доходи вероятно отново ще започнат да растат.

„Точно така продължителните периоди на висока инфлация постепенно се превръщат в проблем за пазара на труда“, смята Суонк.

Във Великобритания работещите вече губят позиции в преговорите за възнаграждения още преди началото на конфликта, тъй като безработицата се повишава, а броят на свободните работни места е достигнал най-ниските си нива от пет години.

В еврозоната възнагражденията на служителите са нараснали с почти 2% през 2025 г., докато безработицата остава близо до рекордно ниски нива.

Показателят за договорените възнаграждения, следен от Европейската централна банка, обаче подсказва, че синдикатите изпитват все по-големи затруднения да договарят подобни условия през тази година, тъй като работещите стават все по-загрижени за сигурността на работните си места.

Според Вистесен Франция е изправена пред особено трудна ситуация.

„Франция не намалява данъците, защото не може да си го позволи. Френските потребители поемат удара директно“, казва той пред FT.

Той прави сравнение с Германия, където работещите също имат ограничена възможност да настояват за по-високи заплати, но част от удара ще бъде смекчен чрез намаления на данъците върху горивата.

Главният икономист за Европа в HSBC Саймън Уелс посочва, че работещите в някои европейски държави са по-добре защитени от ценовия натиск спрямо американците. Той откроява механизми като индексацията на заплатите, по-големи спестявания и щедра държавна подкрепа, особено в Испания.

Главният икономист за Европа в Capital Economics Андрю Кенингам смята, че макар ударът от войната с Иран да остава значително по-малък от енергийния шок през 2022 г., вероятността еврозоната да изпадне в лека рецесия изглежда все по-голяма.

„Колкото по-силен е ударът върху икономиката, толкова по-бавно ще бъде възстановяването на реалните доходи“, допълва Кенингам.

Подобен дебат стои и пред България. Страната ни отчита най-бързия ръст на разходите за труд в ЕС от началото на десетилетието, но според анализ на ИПИ след 2022 г. заплатите са започнали все по-осезаемо да изпреварват производителността на труда.

Между 2020 и 2025 г. разходите за труд са нараснали със 71%, което поставя България пред останалите страни в ЕС. Според икономистите това е помогнало за бързото повишаване на доходите и стандарта на живот, но поставя и въпроси доколко сегашният темп може да бъде устойчив без по-високи инвестиции и подобрения в уменията на работната сила.